Новини


23/11/2016

И така скъпи приятели, въпреки голямото забавяне (заради други пътувания, курсове, снимки и прочее оправдания), е време за втората част от нашия фотопис за Непал. Ако сте пропуснали част 1, можете да я намерите на ТОЗИ ЛИНК.

Ден 2 в Катманду. Днес, оказва се, сме планирали ден изцяло посветен на религия и храмове. Започваме посещение на най-светия будистки храм в долината на Катманду – Сваямбунат. Построен през 5 век, той се намира на доста висок хълм в покрайнините на града и е точно какъвто си го представяхме – населен и действащ, пълен с млади и стари и закичен с толкова характерните за Непал и индуската култура цветни знаменца. Винаги съм се изненадвал колко различни са западно-европейската и източната култура, що касае религията. На изток рядко има големи и пищно украсени религиозни храмове, обикновено се състоят от много различни по големина, форма и цвят постройки, ступи, пагоди и т.н., около които вярващите изпълняват свещените си ритуали.

sfs_4197

sfs_4229

Докато се качваме по множеството стъпала към основната ступа, забелязвам някакви деца да се хилят неудържимо на нещо. Любопитството ми надделява и се отклонявам от стъпалата, за да го задоволя. И попадам на не много голям басейн, в който групичка маймуни правят сутрешния си тоалет – къпят се, плуват и като цяло си играят, а децата наоколо се заливат от смях. Гледам известно време маймунките и си мисля колко много приличат на хората (или обратното) – влизат по няколко в басейна, гмуркат се, дърпат се една друга с цел да се потопят под водата и т.н., също като деца…

sfs_4198

sfs_4205

Гледам маймунките още малко и продължавам нагоре. Храмът функционира нормално, въпреки относително ранния час има доста хора, на които не искам да преча с фотоапарата си. Затова се разхождам наоколо и се наслаждавам на спокойствието, като неусетно не достигам тераса, която гледа към града. Уверявам се, че всъщност Катманду е много голям, намира се в долината на Катманду и на практика се състои от 4 отделни селища, които са се конгломерирали в един жив организъм. Това, че градът е голям си го знаех от преди, но не предполагах колко гъсто е населен. От височината, на която съм, изглежда, че улици просто не съществуват, а сградите са построени плътно една до друга.

sfs_4263

sfs_4258

Любувам се на гледката още малко и се насочвам обратно към колата, обзет от спокойствие, но и леко нетърпение за следващата ни спирка. А тя е отново място за поклонение на будистите и се казва Боуданат. Това всъщност е най-голямата ступа в света, диаметърът й е над 100 метра. Пристигаме и, за да се уверя, я обикалям цялата. Ами голяма е 🙂 За съжаление в момента тече възстановяване на върха на ступата, който е пострадал леко от земетресението през 2015. Прави ми впечатление, че чертите на хората тук са някак различни. Водачът ни учтиво ми обяснява, че наоколо почти всички са мигранти от Тибет – от монасите в малките храмове наоколо, през художниците, които рисуват мандали в ателиетата си до продавачите на килими. Тъй като ступата е кръгла, улицата, която я заобикаля е със същата форма и започвам леко да губя ориентация, чувствам, че се въртя в кръг, което си е самата истина. Накрая решавам да вляза в произволен храм и да се опитам да снимам. Оказва се, че тук ритуалите са малко по-различни: освен свещите и ароматните пръчици, има и едни странни, големи и малки цилиндри, които можеш да завъртиш за късмет. И хората си ги въртят стабилно.

sfs_4295

sfs_4303

Снимам още малко и се сещам, че е време за късен обяд. Решаваме да обядваме в някое от ресторантчетата наоколо, но на излизане от храма няколко Тибетски лами (религиозните будистки служители на Тибет) ни предлагат да ни благословят и ние разбира се приемаме. Прекарваме около 10 минути седнали на земята пред редица облечени в характерните оранжеви дрехи монаси, които пеят, връзват ни конци на ръцете, четат от малки странни книжки и т.н. Преживяването е много спиритично и успокоително, въпреки много хора наоколо и болката в краката. Питам нашия водач за какво да се чувствам благословен и се оказва, че всъщност са ни благословили по 4 различни начина – благословия за къщата и земята (здраве и благоденствие), благословия на децата (здраве и общо взето спокоен живот на децата), благословия за годишнина (да се отбележи важно събитие по наш избор), благословия за домашен любимец (за безгласните същества, които приемаме в живота си и ги даряваме с любов). Първоначално ми стана малко смешно,  защото религиозната благословия в източното православие просто не се прави така. Но когато се замислих, отнова се впечатлих от начина, по който източния човек гледа на живота и на мястото си в него. За съжаление не мога да ви покажа снимки от този ритуал, тъй като и двете ми ръце бяха заети през по-голямата част от времето, а не исках да проявявам неуважение към ламите. Ритуалът приключва и благословени отиваме на обяд. Вкусна местна кухня, дал бат, къри, наан и т.н. Облизваме си пръстите и се отправяме към последната ни спирка за деня, най-светият Хиндуистки храм в Непал.

Храмът Пашупатинат е построен също през 5-ти век и е изключително важен за Хиндуистката религия в Непал, а и не само – в него идват много посетители от Индия, Шри Ланка, Бангладеш и т.н. Още на входа ни посрещат изключително весели аскети, които се изхранват основно от просия, прекарват времето си в медитация и, как да го кажа, консумиране на упойващи вещества. Хм… Непалското правителство няма нищо против, тъй като това е част от религията, тези хора дават обет да не притежават, да не се женят, да нямат дом и тъй нататък. Гледам ги захласнато, докато те ми се усмихват, свирят и пеят.

sfs_4316-2

Разделям се с аскетите и продължавам към храма. Като всички Хиндуистки храмове и този е построен в близост до течаща вода, на единия бряг на река Багмати, която се оказва най-свещената в Непал. Докато вървим към храма се сблъскваме с нещо, което за западно-европейската култура е малко шокиращо. Въпреки че зная, че Хиндуистите не погребват починалите си, а ги кремират (изгарят на клада), е все пак шокиращо да видиш ритуала.

sfs_4314

За мое голямо съжаление, достъпът на не-индуси не е разрешен в храма. Надничам през входа, не виждам нищо интересно и тръгвам към отсрещния бряг на река Багмати, където зная, че всяка вечер се провежда доста интересен ритуал, наречен Аарти – доброволци и храмови служители (3 или 4 на брой) изпращат всяка вечер от името на хората светлината към храма, за да се върне тя при всички на следващия ден. Както можете да си представите, ритуалът се провежда по залез слънце. Стигаме до мястото, където ще се проведе изпращането на светлината и, тъй като имаме време до залез, разглеждаме наоколо. И тук идва нова изненада: точно срещу площадката, на която хората радостно ще изпращат светлината, ще пеят и ще танцуват, на отсрещния бряг се случва опело на починал човек. Оплаквачите са наоколо, най-големият син на семейството прекарва последните си мигове с починалия си роднина, преди да запали кладата… Звучи стряскащо първоначално, но в крайна сметка отново буди възхищението ми от начина, по който Непалците гледат на живота: той продължава, слънцето ще залезе днес и утре ще изгрее отново.

sfs_4327

Залезът наближава. Хората се събират около площадката и ритуалът започва скоро. 3-ма млади мъже палят огньове в специални лампи и в общ ритъм ги размахват към четирите посоки на света. Моментът е магически и те зарежда с мистичност и спокойствие едновременно.

sfs_4418

sfs_4486

sfs_4529

Омагьосани от преживяването се отправяме към хотела. В колата си говорим, че е минал само още един ден, а преживяванията и емоциите ни са сякаш от цяла седмица, ех…

Очаквайте скоро част 3

 

Вашият коментар:
Back to top