Гейл Албърт Халабан: “През моя прозорец”

Гейл Албърт Халабан: “През моя прозорец”

В началото на годината си дадохме обещание да направим Софийска фотографска школа още по-интересно и полезно място. Първата стъпка в тази посока е решението ни да Ви представяме поне по 1 нов автор месечно, автор, който ни вдъхновява и който се е доказал на световната сцена, било то като класик или като съвременник на нашето време. И така… започваме.

Във всеки един от нашите курсове по фотография молим нашите курсисти да ни носят свои фотографии, за да ги разгледаме заедно и да ги обсъдим – първоначално избират своите 5 най-добри фотографии, а после ни носят резултатите от задачите, които им даваме. И много често виждаме фотографии на прозорци, както отвън навътре, така и отвътре навън. Днес ще Ви представим едим млад автор (и като възраст, и като творчество), която е превърнала прозорците на хората, включително собствения си в произведения на изкуството. Този фотограф се казва Гейл Албърт Халабан, родена през 1970 година във Вашингтон и в момента базирана в Ню Йорк.

Всичко започва преди около 10 години, когато Халабан се мести да живее от Лос Анджелис в Ню Йорк. Майка на новородено момиченце, често й се налага да става нощем, за да храни дъщеря си. Постепенно започва да осъзнава, че прекарва все повече време да гледа през прозореца си нощния град. Това я кара да не се чувства самотна, гледайки как хора си тръгват от нощен клуб или как отварят цветарските магазини малко преди изгрев. И как понякога хора от съседните прозорци отвръщат на погледа й. Така се ражда първият й проект, “През моя прозорец” (Out my window), показан за пръв път пред публика през 2009 година. В предговора на фотографския албум, който издава, Халабан казва: “Прозорците са крехка граница между познатото и  непознатото, между забързаните шумове на града и безвременната тишина на личния живот”. В книгата тя директно и недвусмислено засяга противоречията на живота в урбанизирана среда, желанието да си част от нещо и въпреки това нуждата да създадеш пространство, дори и малко, което да наречеш свое.

 

 

 

 

В творбите й субектите изглеждат така, сякаш не осъзнават, че са снимани, докато водят нормалния си ежедневен живот. “Зная, че звучи малко зловещо, дори много хора смятат, че е незаконно. Но аз съм дружелюбен наблюдател на прозорци.”, казва Халабан. Да гледаш по такъв начин живота на другите изглежда малко воайорско, въпреки това творбите са сърдечни и съпричастни. Всички фотографии са режисирани, заснети са със знанието на субектите, но остават дълбоко и разголващо семейни: двойка, която разговаря на чаша вино, семейство, което се е събрало да празнува детски рожден ден, възрастна дама, която внимателно си суши косата с кърпа, сам мъж, който свири на китара, друг който си играе с кучето си…

След успеха на проекта “През моя прозорец”, Халабан получава поръчка от френското списание Le Monde да продължи работата си в Париж. Тук вече тя започва да описва творбите си като mise-en-abyme или Ефектът на Дросте – визуалното преживяване да стоиш между две огледала и образът ти да се проектира до безкрайност. “В началото имах само бегла представа, какво преследвам”, казва Халабан. “Но сега имам ясно знание, какви въпроси задава тази нова серия: как в урбанизирания свят хората живеят непознати и се изправят пред предизвикателствата да създават общности, връзки и зони на уединение.” Контрастът между ъгловатите модернистични нюйоркски сгради и по-приятните и изтънчени форми на Париж, са достатъчна причина за Халабан да превърне проекта си в глобален, като разшири серията с фотографии от Амстердам, Берлин, Лос Анджилис и Утрехт.

 

 

 

 

Заради това, че има семейство, за което трябва и иска да се грижи, Халабан среща сериозна трудност с пътуването си по света. Тя все пак намира своя начин да продължи да работи глобално, благодарение на днешните технологии. Последните си фотографии, авторът заснема от дома си в Ню Йорк, без физически да присъства там, където се развива действието. Халабан се свързва по скайп с двете семейства, които живеят едно срещу друго. Фотоапаратът е поставен близо до прозореца на единия апартамент. Докато режисира “актьорите” в постановката си, Халабан заснема сцената от понякога другия край на света със софтуер за дистанционно управление на фотоапарата.

За глобалния си проект, Халабан казва: “Толкова много истории само в един град. Градът изисква от нас да изтъргуваме личното си пространство и самотата си за общност, която ни заобгражда завинаги, в момента, в който се присъединим към нея. Намирам надежда в желанието на хората да поемат този риск, да се свързват един с друг и да си взаимодейства.” Прозорците не са израз на разделението, казва Халабан, те са израз на нашето желание да се свързваме. И дори сами, ние никога не трябва да сме самотни.

Повече за Гейл Алберт Халабан можете да намерите на нейната интернет страница www.gailalberthalaban.com. Всички фотографии в тази статия са изключително право на автора.

Използвани източници:

www.gailalberthalaban.com

www.bjp-online.com