До Бали и назад – част 2

Ден втори. Отново ставане рано, душ под открито небе, закуска, хиляди благодарности на уникалните собственици на този семеен хотел, сбогуване с великолепната атмосфера и отпътуване по програма. Първата ни спирка е Тиртаганга (Tirtaganga), воден палат – резиденция на един от последните Раджи на Бали. Построен през 1948 година, името на този палат буквално означава „Свята вода от река Ганг“ и се радва на температури поне с 5 градуса по-ниски от околните – водата, местоположението, архитектурата, въобще всичко е реализирано с цел да представлява перфектното място за отмора. Вече сме в района на Кандидаса (Candidasa) и туристите са далеч по-малко. След Тиртаганга идва ред на Таман Уджунг (Taman Ujung) – друг воден палат, построен по времето на същата династия. За разлика от Тиртаганга, който е построен в типична за острова архитектура, при Таман Уджунг стилът е изключителна смесица на балинезийско и европейско строителство. Може би вдъхновени от спокойствието, което струи от видените палати, решаваме, че ще сгъстим програмата за днес и ще се опитаме да освободим късния следобед и да полегнем на плажа – за тази вечер сме предвидили нощувка в хотел на брега на океана. Но преди да стигнем до него се отбиваме в Тенганан (Tenganan) – селище, известно най-вече заради общността Бали Ага (Bali Aga). До 1970 година тези хора са били познати единствено на антрополозите и на съседите си по местообитание. Затворени за околния свят, те са запазили културата, традициите и вярванията на древното балинезийско общество. Фактите са си факти, но и тук туризмът е оставил своя отпечатък и се е превърнал в основен поминък. Въпреки усмивките и учтивостта на хората, у нас остава едно доста тягостно чувство, сякаш сме в сцена от Индиана Джоунс и храмът на обречените. Цялото селище изглежда неестествено като архитектура – къщите са симетрично построени в прави редици от двете страни, точно по средата са поставени общите постройки – трапезарии, храмове, кухни, места за общуване и т.н. Обикновено човешките селища се развиват по естествен път – къщичка тук, дворче там, пътека до съседа на задната улица и т.н. Тенганан е изпънат по конец. Така си представям, че би изглеждал затвор на открито – еднакви врати, еднакви незамазани стени, еднакви зидове, еднакви покриви и т.н. Единственото ведро нещо са боядисаните в ярки цветове петли в клетки, които спокойно чакат приближаващия голям религиозен празник. От холивудските филми съм свикнал да свързвам боя с петли с незаконен хазарт. Оказва се, че всъщност боят с петли представлява религиозен ритуал, който придружава определени церемонии. Въпреки странните петли, не се застояваме дълго в Тенганан и продължаваме към Кандидаса. Хотелът изглежда много по-ведро, градините са зелени, палмите – високи, а Индийският океан си е все така лъчезарен. Настаняваме се и бързаме към плажа. По залез решаваме да използваме приятната светлина и да си направим по един летен портрет, а аз използвам случая и заснемам един от цветните филми, които си нося от България. Следва вечеря в ресторанта на хотела, нощно къпане в басейна и почивка.

Ден трети засега не прави изключение – ставам преди изгрев и „въоръжен“ с камера и статив излизам на плажа. Дори и светлината да не е чак толкова необикновена, усещането да си свидетел на раждането на новия ден ме оставя в превъзходно настроение. Закусваме и отново сме на път. Днес по план трябва да нощуваме в културния център на острова, Убуд, като пътят ни до там включва няколко интересни спирки. Първата е доста необичайна – улиците на едно от селищата, през които минаваме, са изпълнени с хора, които се подготвят за най-големия религиозен празник на острова и носят пищни дарове за боговете – това за нас е достатъчна причина да спрем и да ги заговорим, а и да ги „документираме“. Любопитното е, че всички дарове се правят (в смисъл цветята, оризът, палмовите листа и т.н. се подреждат и сглобяват) само от жени, но се даряват и от мъже, и от жени два пъти дневно, по време на обичайните две молитви. За да се молиш и да дариш боговете не е необходимо да си в храм – тук всяко място е храм: всеки дом си има храм (малък, но истински), автомобилът е храм (нашият бус всеки ден беше „даряван“ преди и след обяд), работното ти място е храм и т.н. и т.н. От тук е дошло и едно от най-разпространените имена на Бали – Островът на 1000-та храма. Около нас веднага се събират хора, които проявяват сериозно любопитство, може би защото тук туристите не са толкова обичайни и европеидните ни черти привличат местните като магнит. Чувството е доста необичайно, но повече за него ще ви разкажа по-късно. Следващата ни спирка е отново извън програмата – предишният ден сме си говорили за кафе, какао и други подобни с нашия водач и той ни предлага да посетим плантация, където се отглеждат най-различни подправки, плодове, сортове кафе и т.н. вкл. световноизвестното кафе от цибетка. Чудите се какво е цибетка? Малък бозайник, който много обича зряло кафе. И тъй като в природата има кръговрат, след като цибетката си похапне зряло кафе, рано или късно то се връща обратно в друга форма. Едва тогава се превръща в световноизвестното кафе от цибетка. Не желаех да се запозная в детайли с технологията при производството, но обективните факти са, че кафето от цибетка беше силно и много ароматно… и общо взето си заслужи репутацията на едно от най-добрите кафета в света (ако успеете да игнорирате факта, че цибетката е хрупкала зрънцата кафе и после ги е… ами сещате се). Докато се чудим как точно някой е разбрал, че стомашните сокове на цибетката подобряват вкусовите качества на кафето, се отправяме към Пура Тирта Емпул (Pura Tirta Empul) – един от 9-те най-важни религиозни храма на остров Бали, построен през 962 година и все още действащ. Пълно е с вярващи, които смело влизат в двата големи басейна на храма, за да се пречистят със свята вода. Гледката е различна и впечатляваща – хората се смеят и си говорят, няма я нито християнската, нито ислямската церемониалност, цялото събитие изглежда като акт от самите нас за самите нас. Умиротворени тръгваме за Убуд, като спираме за кратко в Тегалалан (Tegalalan), място известно с оризовите си тераси. Най-после стигаме и до най-туристическото място на острова, малък балийски Вавилон. Магазинчетата са навсякъде, а движението по улиците е много натоварено. Има доста автомобили, но основното превозно средство тук, както и навсякъде на острова, са мотопедите – всяко семейство има поне 2, а всяко дете над 12 години веднага получава свой мотопед, т.е. едно нормално балийско семейство разполага с минимум 4. Настаняваме се в хотела, освежаваме се набързо и се отправяме към финала на днешния ден. Убуд е известен като културната столица на острова – тук процъфтяват почти всички форми на изкуството, но най-вече живопис, скулптура и сценични изкуства. Днес ще гледаме един от известните танци на Бали – танцът Легонг (Legong dance). Отиваме без никакви очаквания и се озоваваме в извънземна атмосфера на сложни танцови стъпки в причудлива стойка на тялото, бързи и почти невидими движения на пръстите и супер изразителни изражения на лицата на танцьорите. Историите, които се представят по време на този танц, са традиционни за острова и обикновено се свързват с Краля на Ласем – любов, романтика, доброто побеждава злото… всичко това представено чрез много експресивна пантомима. Тук е мястото да кажа, че традиционната балийска музика звучи необичайно неритмично за европейските ни уши. Докато вечеряме (вкусна италианска паста, не питайте как се решихме да си я поръчаме) обсъждаме колко странно и заинтригуващо преживяване се оказа този танц. Връщаме се в хотела и предоволни се отдаваме на почивка.