Как да общуваме с хората, когато ги снимаме - Курсове по Фотография София

Начинът на взаимодействие с хората по време на снимки е ключов фактор, за да създадете кадъра, с който да се гордеете и портретираният да се харесва или ако сте на улицата – да няма нищо против да бъде заснет. При заснемането на портрет човекът пред обектива може да се чувства много несигурен, защото обикновено това състояние няма много общо с всекидневието му. В сесията си той може да изпитва много неизразени емоции, които да се „изпишат“ във фотографията. Самите снимки са форма на взаимодействие на човека с миналото, настоящето и бъдещето – какъв е бил, кой е той и как е искал да бъде видян. Затова е много важно фотографът да комуникира умело, за да изчезне напрегнатата усмивка или нервната вежда, която само близките иначе биха отчели :).

Много често човекът с камерата има задръжки да се приближи до някой страхотно изглеждащ непознат или да вдигне фотоапарата, когато види интересния кадър. Това е напълно нормална реакция, но има техники, които могат да се използват, за да се преодолеят страхът и притесненията. Така, с практикуването им ще е все по-лесно да се снима.

1. Една такава техника е да се допусне, че нищо от заобикалящата среда няма да причини болка или вреда, или да създаде опасност. Това означава да се приеме мисълта, че по принцип хората няма да наранят фотографа и да се внуши на снимания, че снимащият няма да го направи.

2. Позитивно отношение – препоръчително е, когато фотографът се приближава към непознати да бъде искрен, приятелски настроен и спокоен. Хората четат езика на тялото и затова доброжелателността е от полза. Няма голямо значение какво се казва, как се казва или върху какво се работи, хората реагират в почти 100 % от случаите заради езика на тялото и чувствата, които изпитва снимащият, когато се приближава към тях.

3. Използване на хумор в разговора – шегите най-бързо позволяват на снимания да се отпусне в ситуацията, в която е и да престане да се чувства уязвим и под наблюдение. Хората не обичат външния им вид да бъде оценяван зле и те отделят много време, енергия и пари, за да го избегнат. Наемането на фотограф може да бъде част от това желание. Работата на снимащия е да проучи внимателно как изглеждат, за да ги представи от най-ласкавата към тях светлина. Поставянето на мястото на портретирания, свободата да се представят грешките от забавната страна и собствените моментни недостатъци позволяват на снимания да се чувства спокоен. Показването на собствените емоции или разказването на забавни случки очовечава и позволява тонът на сесията да се промени от такъв, в който субектът смята, че трябва да работи за фотографа, в такъв, в който трябва да се забавлява.

4. Друга техника е да се осъзнае, че повечето хора не просто се радват да бъдат снимани, а че обичат да бъдат забелязвани. За някои от тях е комплимент, че са видяни и някой иска да ги снима. Навън усмивката и простото кимване към камерата, докато ги гледате, може да е напълно достатъчно, за да получите разрешение. В различните държави има различни изисквания относно получаването на разрешение за снимане на улицата – в някои страни разрешение е нужно, само ако ще се продават снимките или ще се използват с търговска печалба. Снимките за художествена и редакционна употреба обикновено не изискват разрешение на физически лица (но има изключения – като Унгария, където е незаконно да се снима някой без разрешение). Има изключения, особено за деца, така че е добре предварително да се знае какъв е законът.

5. Показване на уважение. Ако снимката е направена без позволение, защото не е имало време, защото снимащият е бил отдалечен, но след това се е приближил до снимания/ сниманите, е хубаво да се покаже изображението. Така заснетите ще знаят, че са уважавани като хора, че не се цели да бъдат злепоставени. Дори може да се разменят контакти и да се завърже познанство.

6. Сниманият да свикне с камерата. Това е възможно, ако фотографът стои наблизо, посещава често мястото, където иска снима и си говори с обитателите. Така те се отпускат и снимащият има възможност да се представи и да обясни какво иска да прави. В студио – да му се даде време да разгледа, да му се обясни кое за какво се използва и как.

7. Обяснение на следващите стъпки и етапи. Разказването как ще преминат снимките, какво се очаква, какъв би трябвало да бъде крайният резултат, за колко време ще се случи всичко, позволява на портретирания да се ориентира в процеса и да си представи какво се очаква от него.

8. Подговяне на тема – проект, за която да се правят фотографиите. Когато има проект или тема е по-лесно да се разчупи ледът – обяснението на целта на снимката, какво се прави и защо, позволява на фотографа и снимания да създадат атмосфера, в която да се получат впечатляващи кадри. Не е нужно освен да се снима добре и да се проявява майсторство при разговора – просто трябва истинско любопитство и хората ще усетят това и ще започнат да се отпускат. Повечето хора обичат да говорят за себе си и обичат хората, които се интересуват от тях. Това е човешка черта, с която фотографите трябва да са наясно.

9. Съобразяване с емоциите и състоянията на снимания. Когато се снима един човек, може да се проследи, че той започва с една емоция, но това доста бързо се променя. След няколко секунди повечето хора започват да се чувстват неудобно да гледат в обектива на камерата, а когато съзнанието им премине към мислене за други неща, други емоции започват да се появяват – колко неудобно им е в жегата, за пазаруването, което трябва да направят по-късно. Мислите на хората се движат с много голяма скорост и лицата им разкриват всичко. Целта на фотографа е да запази обекта на снимките ангажиран към случващото се и да се забавляват всички по време на сесията. Възрастните (а и децата) се отегчават, когато процесът е твърде бавен и тогава се получават снимки на отегчени хора, които наистина се опитват да не изглеждат отегчени. Когато се движите твърде бързо, възрастните се тревожат. Те започват да имат проблеми с разбирането и тълкуването на инструкциите. След това снимките са на тревожни хора, които наистина се опитват да не изглеждат тревожни. При децата и в двата случая даже може да се стигне до раздразнение и плач.

Разбирането на естественото темпо на субекта зависи от това как се взаимодейства с него. Не може просто да се дават насоки, нито да има оттегляне в технически и креативен пашкул, за да се направи снимката. Нужно е лично ангажиране. Важно е да се обръща внимание на нещата, които казва портретираният и особено на шегите му. Ако споделя, че може би с него се работи ужасно – вероятно причината е в твърде бързото темпо на снимането и комуникацията не е навременна. В този случай е добре да се общува по-открито и да се забави процесът.

10. Демонстрация на пози. Показването как да застане сниманият има редица предимства. Първо, демонстрирането на поза често действа като ледоразбивач, защото обектът на фотографията има шанса да види, че и фотографът може да се чувства неудобно, глупаво и че няма нищо страшно, защото накрая ще изглежда страхотно на снимка. Второ, демонстрацията помага да се премахне голяма част от необходимостта на субекта да интерпретира това, което се иска да направи. Трето, когато се покаже и се посочи от къде ще се снима, се постигат по-естествени за портретирания позиции на тялото и да са по-уверени.

11. Детайлни инструкции. Често, ако се работи с необучен модел, сниманият ще се мъчи да разбере какво се очаква от него да направи, когато изпълнява инструкциите. Затова е по-добре да се детайлизира – вместо „Наклонете главата си“, по-ясно е „Наведете челото си към пръстите на краката“ или „Приближете лявото си ухо до лявото рамо“. Същото важи и за посоката – вместо „Пристъпете напред“, може да се каже „Направете крачка към мен“.

Ако желаете да задълбочите знанията си във фотографията, разгледайте нашите обучения:

420 лв