Кевин Картър – фотожурнализъм в най-чист вид

През 1994 година южноафриканският фотожурналист Кевин Картър печели награда Пулицър за меко казано смущаващата си фотография на лешояд, който дебне измъчено от глад суданско дете. През същата година Кевин Картър се самоубива.

Изглежда странно. Но само ако не познаваме фактите около самоубийството. Картър е залят от изпепеляваща критика за действията си – докато е в Судан, в близост до Айод, фотографът попада на малко, измъчено от глад момиченце, което се опитва да стигне до хуманитарния център наблизо. Докато момичето спира да си почине, лешояд каца наблизо с поглед  насочен към детето. На Картър са нужни 20 минути, за да направи перфектната фотография, преди да изгони птицата.  Фотографията е публикувана в Ню Йорк Таймс през март 1993 и разпалва широка обществена реакция – хората искат да знаят дали Картър е помогнал на момиченцето. Срещат се мнения като: “Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на нейното страдани  може би също е хищник, още един лешояд в кадъра…” По времето на снимката, в Судан е забранено на репортерите да докосват жертвите на глада, за да не разпространяват болести. По това време в хуманитарните центрове от глад и различни заболявания умират средно по 20 души на час. Детето не е уникален или единичен случай. Въпреки това Картър многократно изказва съжалението си, че не е помогнал на момиченцето, въпреки че на практика такава помощ е била невъзможна.

Самоубийството на Кевин Картър не е директно следствие нито на фотографията на суданското момиченце, нито на обвиненията, че е присъствал на сцената и не е помогнал. В последните си дни Картър се спуска по спиралата на депресията, предизвикана от много различни фактори, като работата му като фотожурналист в Африка през 80-те представлява много голяма част от тях.

Предсмъртното му писмо гласи: ” Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта до точката, в която радостта не съществува… депресиран… без телефон… без пари за наем… без пари за помощ за децата… без пари за заеми… пари! … Преследват ме ярки образи на убийста и трупове и гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен, ако имам това щастие.”