Хипнотичността на минимализма във фотографията идва от простотата

Във фотографията, както и в изобразителното изкуство, жанрът, при който се разчита на използването на най-базовите композиционните елементи и включва пропускането на всички незадължителни компоненти, за да изрази същността на субекта се нарича минимализъм. Неговата цел е да предаде съдържанието на фотографирания обект или събитие по възможно най-малко сложен начин.

За да се създават хипнотични минималистични композиции е необходимо да се спазват няколко прости правила:

Минимизиране

Вместо да се пресъздава историята в снимката като се подплатява с множество обекти, с които да се държи окото на зрителя фокусирано върху изображението, се изисква концентрация върху опростяването му, като така се минимизира разсейването. В началото това може да бъде трудна задача, но с повече опити, се постигат добри резултати.

Интересни обекти за минималистична фотография могат да бъдат намерени навсякъде около нас – подредените предмети на бюрото, плодовете в кухнята, приборите за хранене, а на открито – обекти, които могат да бъдат изолирани от фона, като самотно дърво или планински връх, заобиколен от мъгла. Дори един облак в небето може да създаде хипнотизираща фотография, в зависимост от това как се кадрира.

В градска среда – сградите, паметниците и вътрешната архитектура могат да предоставят огромни възможности за създаване на минималистични снимки. Впечатляват силните геометрични шарки, текстури и контрасти между светло и тъмно, които могат да бъдат невероятно завладяващи, когато се разглеждат в детайли. Може да се мисли и за стълбища, прозорци, рамки на врати и дори статуи.

Различните обективи

Широъгълните обективи са много удобни, защото дават голямо зрително поле, което позволява да се застане близо до обектите, като им се остави място за дишане в рамката на кадъра. Междувременно ефектът на изкривяване може да подчертае определени перспективи, поставяйки акцент върху обекта. „Нормалните“ обективи покриват доста голям диапазон от фокусни разстояния и ще позволят да се прояви креативност, когато обектите често не са достатъчно близо. Телеобективите са идеални за минималистична фотография на открито, за да се снимат животни и птици или когато трябва да има разстояние между Вас и обекта. Те позволяват да се фокусира върху детайли и текстури и добавят допълнителното предимство да се изрежат разсейващите фактори съвсем естествено, без да се налага промяна на позицията на снимащия и композицията.

Композицията

Ключът към привличането на внимание в минималистичната фотография е да се комбинира интересен предмет със силна композиция, която използва възможно най-малко елементи. Добре е да не се забравя да се приложи правилото на третините и да се използва негативното пространство, което се оставя умишлено празно, за да се намали разсейването на окото в кадъра и да върне акцента върху обекта. В повечето случаи негативното пространство дава място за „дишане“, създавайки хармония и баланс в сцената. То позволява да се изолира обекта от заобикалящата го среда.

Линиите, като инструмент на композицията, могат да се използват, за да се раздели снимката, да се дефинират форми, да се покаже връзката между два елемента и да се добави усещане за дълбочина.

Формата е инструмент, който може да бъде труден за използване, защото включва не само фокусиране върху физическата материя, но и подразбиращите се форми в резултат на взаимодействието между светлина и сянка, размазване и цвят. За да се постави акцент върху формите, може да се включи изрязване на изображението, фрагментиране на сцената чрез поставяне на нещо пред обекта, което не е на фокус или е замъглено, експериментиране с дълбочина на зрителното поле, кадриране по такъв начин, че субектът наподобява нещо друго, както и използването на отрицателно пространство за формиране на контур.

Допълнителните цветове

Допълнителните цветове са чудесен начин да се повиши цялостното значение на обекта в изображението, като същевременно се създаде усещане за баланс. Създаването на минималистични черно-бели изображения или преобразуването на цветните в монохромни със софтуер за последваща обработка може да доведе до по-голямо визуално въздействие. Без разсейването от цветовете, зрителят ще е принуден да насочи вниманието си единствено върху композицията и темата.

Дълга експозиция

Снимането с дълга експозиция е техника, която включва използване на по-ниски скорости на затвора за размазване на движението, като същевременно се поддържа остротата на неподвижните обекти. В минималистичната фотография, тя придава сюрреализъм, като създава и усещане за отвъдност. При използване на тази техника през деня, могат да се премахнат всички разсейващи фактори – включително хората, които се движат и да се създаде сцена, подобна на мечта.