Защо композицията е важна? – част 1
Композицията във фотографията, приложена при създаването на снимката, помага на зрителя да види, разбере и оцени заснетото. Правилата за композиция в същност са техники за композиране (някои от основните сме описали в 5 насоки за по-добра композиция във фотографията) и се базират на механизма, по който човешкото око работи и мозъкът реагира на изображение. Тези техники съществуват и важат за изкуството като цяло, а не само за фотографията и затова ще представим композиционните техники, които са използвани във великите произведения на изкуството и които ще ви позволят да правите по-добри кадри.
Причините, заради които трябва да се знаят правилата за композиция и да се прилагат са няколко:
Всички са чували, че „правилата са предназначени да бъдат нарушавани“, но ако не ги познавате – няма да знаете как да ги нарушите, а понякога нарушаването на правилата е чудесно действие и увеличава въздействието на кадъра.
1. Повтарящи се елементи
Повторението на някой елемент веднъж или два пъти, прави снимката интересна. Ако се повтори няколко пъти, става модел. Повторението в композицията на фотографията насочва погледа на зрителя към обекта на снимката по същия начин, по който работят водещите линии и често тези две техники се комбинирате при създаването на изображението.
Може да се повтарят цвят, форма, части от предмети или дори цели предмети и така се създава силна и устойчива композиция.
2. Празно или още негативно пространство
Оставянето на място около обекта му дава „място за дишане“ в рамките на кадъра. Минимализмът при тази техника за композиране на снимките гарантира, че зрителското око ще е привлечено към обекта. Негативното пространство е празното пространство във вашето изображение.
3. Цвят
Знанието кои цветове работят добре заедно или като противоположност помага да се използва комбинацията на цветовете като техника за творческа композиция. Теорията на цветовете е инструмент за композиция, който се използва във всички области на дизайна и изобразителните изкуства 🙂 Цветовете, които са разположени един срещу друг на цветното колело, са взаимно допълващи се и работят добре заедно. Обратно, цветното петно в по-монохромно изображение създава визуален интерес. (Да не се разбира, допълнително добавен цвят в постпродукцията към черно-бяло изображение, а блясък от светкавица в иначе почти безцветна сцена).
4. Балансиращи елементи
Когато имате по-едър обект на преден план, може да балансирате кадъра с по-малък обект на заден план. Това се вижда по-лесно, когато се използва и правилото на третините като композиционна техника.
5. Селективен (диференциален) фокус
За да се насочи окото на зрителя точно там, където искате да гледа – към основния обект в снимката, може да се използва и диференциален фокус (известен също като селективен фокус). Това означава основният обект да има рязък фокус и тясна, малка дълбочина на рязкост. Размазаният фон контрастира с фокусирания обект и така се привлича вниманието. Тази техника се използва често при портрети.
6. Симетрия
Симетрията съществува в природата, но и се създава изкуствено от човека. В изкуството, в това число и във фотографията, симетрията помага за създаването на привлекателни и впечатляващи снимки. Понякога нарушаването на симетричността също позволява да се направят интересни кадри, защото прекъсването подчертава симетрията. Ако се нарушава правилото на третините, симетрията е добър похват за това.
7. Шаблони
Използването на шаблони като техника за композиране може да бъде визуално много привлекателно. Те се образуват чрез повторение на:
• форми
• обекти
• линии
Шаблоните създават хармония в изображението. Моделът, който се повтаря, може да се подчертае, когато се вмъкне обект, който да го разчупи. Още по-впечатляващо е, когато шарките изпълват рамката на кадъра.
8. Дълбочина
Точно както наслояването на дрехите създава по-интересен вид на облеклото, така наслояването във фотографията създава дълбочина и по-интересна композиция. Тъй като снимката е двуизмерна, е необходимо да ѝ се придаде дълбочина и така изображението да изглежда триизмерно. Това е възможно като се поставят елементи в предния, средния и задния план на кадъра, които привличат погледа в дълбочина. Когато един план се припокрива с друг, окото автоматично ги отделя и отчита дълбочината в снимката.
9. Дълбочина на рязкост
Използването на различна дълбочина на рязкост в изображението позволява композиционно да го променяте. Използването на малка дълбочина на рязкост е много разпространена техника в портретната фотография. Изолирането на портретирания чрез създаване на размазан фон привлича вниманието на зрителя към човека. В пейзажната фотография дълбоката дълбочина на рязкост обикновено дава възможност да се покажат детайли отпред назад.
Очаквайте следващата седмица част 2 по темата. Дотогава разгледайте нашите предстоящи обучения 🙂
Или се запишете за нашия седмичен бюлетин тук
Коментари